Живял някога един странстващ учител. Веднъж, докато вървял по пътя си, той видял мъж, който се бил натовари с много тежък багаж.
Товарът така го притискал, че бедният човечец едва успявал да помръдне. Тогава мъдрият учител го запитал:
- Защо си се нагърбил с този тежък товар. Нима тялото ти не страда под натиска на багажа?
- Разбира се, че страда. Но аз върша това, за да са щастливи моите деца. Моят прадядо е страдал, за да е щастлив дядо ми, а дядо ми е страдал, за да може баща ми да е щастлив. После моят баща страда през целият си живот, за да съм щастлив аз. Сега е мой дълг да постъпя като тях.
След като изслушал разказът му, мъдрецът попитал:
- А досега някой от твоята фамилия бил ли е щастлив поне за кратко време?
- Не! Но пък аз съм убеден, че моите деца ще живеят щастливо! -отсякъл непознатият.
- Но как неграмотният ще научи другите да пишат, а къртицата ще научи орела да лети! - възмутил се учителят. - Научи се на първо време ти да бъдещ щастлив. Чак тогава ще можеш да покажеш на децата си как и те да живеят така.
Коментари (0)
Вашият коментар