Колко навици придобива малчуганът, ако заедно с бащата и майката създава, а не получава празник!
Когато разговаряш със семейни хора и засегнеш въпроса защо не са се наели да отглеждат повече от едно дете, често казват: "Страхуваме се, че няма да можем да им дадем онова, от което се нуждаят. Животът сега е много скъп. На единствения син или дъщеря ще можем да осигурим почти всичко, което искаме, а ако децата са повече - няма гаранция".
Обърнете внимание: семейната двойка твърди: "няма да можем да дадем", а под това разбира "няма да можем да купим". Понеже след признанието, обикновено следва изброяване на материални придобивки.
Ако децата са много, ще бъде нужна по-голяма жилищна площ, а възможности за нов апартамент няма. Двустайният ще е достатъчен само ако детето е едно. Освен това, ако децата са повече, парите няма да стигнат за почивка на море. Списъкът може да бъде продължен. Той може да бъде по-скромен или по-внушителен, но общото е, че родителите поставят на първо място материалната обезпеченост - своята и, естествено, на детето.
И тук възниква друг въпрос: "Дали желанието да купуваме различни неща за близките ни не е изместило в нашето съзнание стремежа да им даваме онова, което зависи не от парите, а от самите нас?".
Примерите са много. Голяма част от хората не са готови да отделят на децата си достатъчно внимание. Синът иска да разкаже на таткото за сложната задача, която му се е паднала на математическия конкурс. Бащата, придавайки си вид на зает човек, казва: "Бързам, отивам в гаража, трябва да прегледам колата"... и отива да пие бира с приятелите си.
Дъщерята уговаря майка си да направят заедно някакъв предмет за училище. "Не сега!" - отказва тя. По телевизията върви 199 серия на любимия й сериал. Биха ли могли родителите да подарят внимание? Разбира се, и за това не са нужни никакви пари.
За недостатъка от любов и внимание, кой знае защо, бащата и майката не се безпокоят. Проявили са леност, не са намерили време да научат децата си на основните умения на някой занаят или ръкоделие, не са дали на детето да почувства радостта от съвместната работа, не са прочели на детето си приказка преди сън, забравили са да го научат на състрадание и милосърдие - ето какво иска детето, но главното по някакви причини убягва от вниманието на родителите.
Близките очакват от нас грижа, а ние "се откупваме" от тях. "Татко, хайде да отидем в парка, да направим снежен човек" - моли синът, но на бащата не му се занимава и отговаря: "А не искаш ли да ти купя сладолед, дори два или три, ако искаш".
Дъщерята моли: "Мамо, хайде за рождения ми ден да направим домашна торта за гостите? Двете заедно, аз също искам да се науча". Но майката отива в магазина и купува готова торта под предлог, че тя ще бъде по-красива от тази, която биха направили сами.
Ще си спомни ли детето сладоледа и тортата от магазина след време? Едва ли. А снежния човек, който са направили с тате, или приготвената под маминото ръководство торта може да помни и през целия си живот.
Често детските тържества излизат скъпо на възрастните. Защо? Защото родителите "купуват" готов празник: наемат специално помещение, заплащат оформлението и украсата, поръчват готова храна, наемат аниматори и т.н. Нужно ли е това? Нали да се готвиш за специалния ден е не по-малко приятно, отколкото да го отпразнуваш.
Заедно с родителите си детето измисля сценарий, репетира песни, танци и така развива способностите си. В процеса на подготовка възрастните общуват повече с децата, приготвят заедно вкусни блюда, т.е. учат ги на това, което непременно ще им послужи в живота. Колко навици придобива детето, ако заедно с бащата и майката създава, а не получава празник!
Калужки и Боровски митрополит Климент
Мъдри отечески съвети
Смиреният човек живее спокойно
Случайността - това е псевдонимът, под който Бог действа в света.
Блез Паскал
Причина за унинието е твоят огромен егоизъм.
Св. Порфирий Кавсокаливит
Доколкото човек обича Бога, дотолкова има любов и към хората.
Старецът Амфилохий Макрис
Човекът, който крещи, няма сила.
Старецът Амфилохий Макрис
Смиреният човек живее спокойно.
Кое показва, че действията ни са неправилни? - Раздразнението.
Монах Симеон Атонски
Една жена не може да бъде добра майка, ако не е добра съпруга.
Удивляваш се как бързо ти е минал денят, а после разбираш, че това не било денят, а животът.
Имаш смирение, имаш всичко, нямаш смирение, нямаш нищо.
Св. Севастиан Карагандински
Тук, в земния си живот, човек сам си отваря или затваря вратите на рая.
Отец Атанас от село Хвойна
Изповедта се краси не толкова от изповедника, колкото от изповядващия се.
Отец Георги от с. Жегларци
Тишината е най-доброто от всичко, което си чувал.
Борис Пастернак
Не обстоятелствата те убиват, а мислите ти.
Монах Симеон Светогорец
Който не може да прощава, не може и да се зарадва на Възкресението.
- Аз, отче, бих предпочела да се изповядвам при някой духовник, който е по-възрастен и сляп. - Ако беше и глух, щеше да бъде още по-добре!
О. Епифаний Теодоропулос
Няма нищо по-силно от Христовата Църква. Който се е захванал да воюва с нея, неизбежно ще погине. Това е все едно да обявиш война на Небето. Св. Йоан Златоуст
Който идва в храма винаги след свършването на св. Литургия, прилича на иродовите войници, които дошли в пещерата, но Богомладенеца вече го нямало.
Човек може да разбере себе си само чрез другия.
Митр. Павел Сисанийски
И животът като баснята се цени не по дължината, а по съдържанието си.
Сенека
Само децата дават да се почувства неповторимото усещане, че нечий живот може да бъде по-ценен от собствения.
Само на свещеника, даже не и на Ангелите, Бог е дал правото да прощава греховете в изповедта. И Бог е допуснал свещеникът да бъде също грешен човек. Защото грешният свещеник най-добре ще разбере грешния човек.
Св. Йоан Златоуст
Помни, радост моя, че човек с благодарно сърце никога не се нуждае от нищо.
Свещ. Николай Гурянов.
Вие мислите, че просто купувате играчка? Не, вие проектирате с това човешката личност.
Борис Никитин - педагог, основоположник на методиката на ранното развитие
Четирите най-големи загуби: Да си загубиш здравето, да си загубиш семейството, да си загубиш жилището, да си загубиш живота пред компютъра.
Отрочетата са дар Божий
Беседвайки с духовните си чеда, преподобни Паисий Светогорец разказвал как при него дошъл беден, многодетен баща, за да попроси молитвена помощ. Вече за кой ли път хазяите ги изгонвали ту от една, ту от друга квартира, страхувайки се, че децата може нещо да счупят. Мъжът се хващал на всяка работа, която намирал, но едва свързвали двата края.
След няколко месеца този човек дошъл отново при стареца, изпълнен с чувство на благодарност към Бога. Случило се така, че веднъж той седял на една автобусна спирка и към него се приближил беден човек, продаващ билети от лотарията. Мъжът искал да му помогне, купил един билет и в резултат спечелил голяма сума пари. Една част той дал на бедняка, друга част използвал, за да купи жилище, и останали още средства, за да отгледа децата си.
Преподобни Паисий Светогорец разказвал този случай, за да научи съпрузите да се доверяват повече на Божията воля, да не се боят от материалните трудности и да не ги поставят като пречка за изпълнение на една от главните задачи на семейния живот - да отгледат в Христа ново поколение.
Светецът казвал, че за всички деца се грижи Господ, защото Той - Творецът, дарува главното - душата, докато родителите дават на детето тяло. "Следователно - заключавал старецът Паисий, - Бог се грижи за вашите деца повече, отколкото самите вие". Нека обичаме децата, защото те са дар Божий, а раждането на дете е велико тайнство - поява на нов живот.
Коментари (0)
Вашият коментар