До майката, която е "добре"

Здравей, как си? Имам предвид как си наистина? Казваш, че си добре, но аз мога да видя, че не си. Всичко е наред. Аз също не съм. 

Знам как се чувстваш.

Ти си уморена.

Уморена си от монотонността.

Уморена си от собствената си версия на "да избуташ деня".

Уморена от носенето на количката по стълби, памперсите, неочакваната температура и последвали безсънни нощи. Уморена от това винаги да си нащрек.

Уморена си от това нервите ти да бъдат тествани.

Уморена си от това да се съобразяваш с всяка дума, която ще излезе от устата ти.

Уморена си от това, че сякаш не можеш да откраднеш и 3 минути за себе си.

И макар че обичаш детето си до луната и обратно, все пак понякога се чувстваш виновна, че изпитваш всичко, казано досега.

И макар за нищо на света да не би заменила детето си и майчинството, все пак има дни, в които просто ти се иска да излезеш през вратата и да вървиш нанякъде.

Да откриеш тихо място.

Да откриеш място, на което да ти се дава повече, отколкото се изисква от теб.

Защото ти също си самотна понякога.

Не се чувствай странно от това, ти си човек.

Да бъдеш майка е трудно, но ти се справяш чудесно.