Мъжът се прибира у дома, ляга уморен на дивана след работа и започва да се оплаква от деня си. Жената казва, че също е преуморена. Тогава той се обръща и я пита: „Ти пък от какво си уморена? Нали цял ден си седиш вкъщи?“.
И макар да не го е казал с лошо чувство и да не разбира положението, в което се намирате, горчивината от изреченото остава. Ето така се стига до момента, в който много жени, които прекарват целия ден у дома в грижи за детето, мечтаят съпругът им поне за един ден да е на тяхно място и да разбира по-добре какви всъщност ангажименти имат и защо са смазани в края на деня. Мъже, следващият път, когато се питате „Какво прави тя по цял ден вкъщи“, прочетете писмото на този мъж, който вече е разбрал.
„След тежкия ден, който прекарах на работа, нямах търпение часовникът да удари 17,00 часа и да тръгна към вкъщи, за да си почина. В някои дни се прибирам и виждам красивата си съпруга смачкана, уморена, на ръба на силите си от ангажиментите, които има покрай двете ни малки деца. За разлика от мен тя няма работно време, защото нейното е 24-часово без почивка. Дори и да се разболее, това няма значение. Избутва някак деня. Не разполага със свободно време и през уикендите, не почива дори на официалните празници, когато обикновено релаксират много хора.
Става всяка сутрин в 6, за да приготви закуска, да обгрижи децата, да ме изпрати за работа, а след това междудругото се опитва да приведе къщата в ред, докато един от синовете ни разхвърля, а другият трябва да бъде тепърва нахранен. Да, все още не е успяла дори да влезе в банята за душ, защото е напълно заета с нас. Но пък е успяла да ми приготви обяд в пакет – сандвич с любимата ми шунка. Кога изобщо е успяла да стигне до супермаркета? Не знам как го прави и балансира между всичко така умело.
Към 10:00 ч. – точно, когато вече е успяла да облече и двамата ни сина и някак е минала транзит през банята, вече закъснява за консултацията при педиатъра, но все пак успява да хване автобуса и да стигне в последната минута. Денят тепърва започва. Изобщо не е нужно да споменавам, че почистването, готвенето и прането на дрехите на четиричленното ни семейство се извършва основно от нея. И колкото и да е невероятно за мен, успява да го вмъкне във всеки промеждутък, в който децата не искат нещо. А това е рядкост. Да, прави го, дори когато някое от тях откаже да спи или е болно и има нужда от непрестанно внимание.
Истината е, че в края на деня аз не съм разбрал нищо от случилото се, защото се прибирам и – о, изненада! Вечерята е сервирана, а на масата отново има любимото ми ястие. Кога го е приготвила? След като всички вечеряме заедно, тя остава до късно, за да разтреби след нас, да измие чиниите и да изглади дрехите ми за утрешния ден. В същото време успява да подготви синовете ни за сън, да ги сложи по леглата и да им прочете приказка. Едва тогава си ляга и заспива на мига, за да стане след само 5 часа.
Знаете ли, след като се замислих за всички тези неща един ден, започнах да се чувствам неудобно да се прибирам и да казвам, че съм имал тежък ден. Защото пред себе си виждам една невероятна жена, която никога не се оплаква, никога не си тръгва от „работа“, никога не може да си позволи лукса да отложи днешните ангажименти за утре. Защото грижата за децата не умее да чака. Представяте ли си, че нещата, които описах, са само част от задълженията й? Тя никога не се прави, че не чува алармата сутрин, макар да има сенки под очите. И това се повтаря всеки ден в годината.
Щастлив съм, че осъзнах, че имам невероятна жена, която е най-достойната майка за нашите деца. И затова, скъпа, бих желал да ти кажа, че дори и понякога да не си личи, ние и момчетата те обичаме безумно много и не бихме се справили без теб. А вие, мъже, следващият път, когато се запитате какво прави жена ви по цял ден вкъщи, прочетете тези редове. Приберете се с букет цветя и й кажете просто „Благодаря!“
Коментари (0)
Вашият коментар