Скъпи родители, не се обвинявайте, когато в супермаркета вашето дете започне да се тръшка и крещи само защото не е получило това, което е пожелало. Вината не е ваша. Вината не е и на детето ви. Причината е в неговия процес на развитие.
Така започва материал по темата за детското непослушание и детския гняв в германското издание на „Хъфингтън поуст”.
Родителите често определят погрешно способностите на децата си
Децата първо трябва да се научат да контролират чувствата и поведението си – родителите често надценяват възможностите на детето си. Мозъкът на детето все още не е напълно развит и то първо трябва да се научи да борави с чувствата и да определя последиците от действията си.
Според проучване на американската организация „От 0 до 3” родителите почти не осъзнават това – те възприемат, че децата им от по-рано могат да контролират поведението и емоциите си, отколкото психологическото развитие всъщност им позволява.
71% от запитаните родители смятат, че децата им могат да споделят и разменят играчки с връстниците си, преди да са навършили 3 години. Тези способности в действителност се развиват след 3-годишна възраст.
56% от родителите смятат, че децата им могат да потиснат желанието си да направят нещо забранено, преди да навършат 3 години – това може да се очаква едва от дете на 3 години и половина или 4-годишно дете.
Малките деца все още не могат да контролират чувстват си. Затова се стига до реакцията в супермаркета. Понеже сте пренебрегнали желанието им, получавате изблик на гняв.
Родителите си мислят: Детето ми не възприема думите ми. Те не виждат, че в този момент детето не е способно да задържи емоциите в себе си. Ето защо родителите трябва да реагират спокойно на избухванията – дори когато е трудно. Детето ще научи самоконтрола в един труден и изпълнен с усърдия процес.
Децата първо трябва да се научат да наложат нуждите си без „насилие”
Дори когато става въпрос да наложат собствената си воля, родителите често са шокирани от агресивното поведение на децата си. Малчуганите просто са копирали реакциите на децата от площадката, на братятата и сестрите си или дори на родителите си, когато са били ядосани.
Според професора по психиатрия и педиатрия Ричард Тремблей това поведение е съвсем естествено. Неговите изследвания показват, че децата, по-малки от 18 месеца, увеличават агресивното си поведение – те хапят, щипят и удрят. Следователно децата не се учат на агресия, те се научават как да я контролират с времето. Може да продължи повече години, докато детето се научи да изразява потребностите си без „насилие”.
Детето все още не знае как да изрази себе си
Психолозите допълват, че детето може да показва агресивно поведение, дори когато родителите не са му показвали такова по никакъв начин. Това естествено не означава, че нещата са наред, когато детето удари някого. Родителите трябва да предотвратяват тези действия. Важно е обаче да се разбере, че агресивното поведение не е в резултат просто на лошия характер на детето или на грешки във възпитанието, а част от психологическото развитие.
Движението е основна потребност
„Изключителните движения” също принадлежат към естественото развитие - когато детето развълнувано обикаля около масата, докато семейството вечеря, опитва въпреки ясните забрани да изкачи кухненския шкаф или просто просто бяга, когато родителите се обърнат за малко в друга посока.
Малките деца просто се нуждаят от много движение – те имат огромното желание в себе си да открият света. Те тичат, играят, катерят се, лазят, изследват. Движението е основна потребност – като храненето, приемането на течности и сънят. Но това желание не е признато от повечето родители като естествена потребност. Те смятат, че децата им го правят, за да ги дразнят, посочва швейцарският педиатър Ремо Ларго.
Родителите не трябва да възпрепятстват естественото желание на децата си за движение, трябва да им дават възможност да го изразяват – например чрез чести излизания на детската площадка. Децата се нуждаят от много повече движение от възрастните, посочват педиатрите. Когато децата се гневат, тропат с крака и плачат, вместо да слушат – това е сигнал, че са достигнали до по-нататъшен важен момент по пътя си към независими хора.
Превод и редакция Джейн Димитрова
Коментари (0)
Вашият коментар