"Някой ден, когато станеш майка, ще ме разбереш" съм чувала от своята майка десетки пъти, когато съм се бунтувала срещу някоя "несправедливост" в моята младежка тогава глава.
"Някой ден, когато имаш дете, ще разбереш" - думите, които мислех, че осъзнавам, но и в същото време звучаха някак далечни и неразбираеми. Какво ли имаше предвид? Преувеличаваше ли?
Докато този ден не дойде...първият ти, мило мое бебе. Сякаш светът спря да се върти, защото го държах в ръцете си. Ти вече бе моят свят. За един миг разбрах наистина какво е имала предвид моята майка.
Мило бебе, някой ден, точно сега...разбирам всяка малка и "незначителна тревога", защото сърцето ми се свива всеки път, когато плачеш и не знам какво ти е.
Някой ден, точно сега...разбирам какво е чувството, ако те няма до мен дори за 1 час. Още в първите минути усещам липсата ти, защото сякаш са откъснали част от мен.
Някой ден, точно сега...разбирам какво е чувството да те видя как правиш нещо рисковано и сърцето ми подскача от уплах да не се нараниш.
Някой ден, точно сега...разбирам какво е да мислиш за дори най-фантастичните сценарии за неприятен край на нещо, но все пак...да не можеш да се въздържиш. Защото съм майка и ми се иска да предвидя всичко и да те предпазя от него.
Мило бебе, някой ден, точно сега...разбирам какво е да виждам как растеш и дните, в които ще излизаш и ще чакам да се прибереш невредимо, наближават все повече.
Мило бебе, някой ден, точно сега...разбирам какво е целият ти живот да се побира в очичките на едно друго малко същество, на което самата аз съм дала живот.
Мило бебе, някой ден, точно сега...разбирам какво е едно малко създание да е цялата ми радост, но и в същото време тревога. Искам да те опазя от всичко възможно, но знам, че няма как, а и не би трябвало.
Мило бебе, някой ден, когато пораснеш още малко...и с теб ще имаме онези сцени, в които ще ти казвам "някой ден, когато станеш родител, ще ме разбереш". Естествено, ти няма да разбираш какво ти говоря.
Някой ден вероятно и ти ще ми се ядосваш за прекалената загриженост или всички онези въпроси. Да, някой ден...ще дойде и това.
Малките крачета, на които сега обувам чорапки и целувам, ще те водят на нови места, с нови приятели и нови преживявания. Но тогава аз ще те чакам да се прибереш, за да те прегърна. Докато не те видя на вратата, няма да мога да заспя.
И моля те, някой ден - тогава, ти не ме съди, защото само когато станеш родител, ще разбереш цялата любов, загриженост и страх за сигурността ти, която изпитвам аз към теб сега.
С обич,
мама
Коментари (0)
Вашият коментар