В малък град живеели две съседски семейства. В едното съпрузите постоянно се карали, обвинявайки се взаимно за всички несполуки и беди, а в другото живеели дружно, без никакви скандали.
Удивлявала се инатата съседка на чуждото щастие. Завиждала. Изпратила мъжа си: – Иди и виж как го правят. Как при тях всичко върви гладко и спокойно.
Отишъл той до съседската къща, приклекнал под отворения прозорец. Наблюдавал. Слушал. А домакинята в това време шетала из къщата. Избърсала скъпа ваза от прах. Позвънил телефона и жената се отвлякла и оставила вазата на края на масата. В това време на мъжа потрябвало нещо от стаята. Неволно закачил вазата и тя паднала на пода и се счупила. „Ей сега ще се почнат“ – помислил си съседа. Жената оставила телефона, въздъхнала със съжаление и казала на съпруга си: – Извинявай, скъпи, аз съм виновна. Толкова лошо оставих вазата. – Ама, какво говориш, мила? Аз съм виновен, как ти? Бързах и просто не я видях. Нищо, това да ни е най-голямото нещастие.
Заболяло го съседа. Върнал се в къщи разстроен. Жената го попитала: – Защо се бави толкова? Видя ли нещо? – Да. – Разказвай, де! Как е при тях? – Ами, при тях всички са виновни, а при нас всички са прави.
Коментари (0)
Вашият коментар