Основните симптоми при пролетните алергии са от страна на очите и носа: сълзотечение, сърбеж и дразнене на очите, зачервяване на конюнктивите, дискретен или по-изразен оток на клепачите, сини кръгове под очите, обилна водниста или слузна хрема, пристъпно кихане, сърбеж в носа, гърлото и ушите и силно затруднено носово дишане.
Може да има и нетолкова характерни симптоми – отпадналост, умора, дразнене на очите от силна светлина и слънце, непоносимост към силни миризми, болки в гърлото, тежест в главата и областта на синусите, за които съобщават по-големите деца. Сухата кашлица и липсата на апетит също могат да бъдат заблуждаващи симптоми, които да бъдат причина за късно поставяне на диагнозата пролетна алергия. От друга страна, непълноценният сън поради затрудненото носово дишане, намаленият слух в резултат на отока на Евстахиевите тръби и нарушената концентрация водят до намалена успеваемост в училище.
Има ли признаци, по които родителите могат да различат алергичната реакция от обикновената хрема?
Липсата на температура, сравнително доброто общо състояние, желанието за игра, появата на типични симптоми за първи път през пролетта или повтарящи се всяка пролет, продължителното протичане на хремата повече от 7 до 10 дни (характерното време за остра вирусна инфекция) насочват към диагнозата сезонен алергичен ринит или пролетна алергия. Влошаване на симптомите при игра и пребиваване на открито, както и наличието на наследствена обремененост – родители, братя и сестри с алергични заболявания, могат да подсетят родителите, че се касае за пролетна алергия.
При лечение на пролетните алергии в детска възраст трябва да се подхожда симптоматично, тоест, да се атакуват преобладаващите симптоми и да се избягва ненужното, необосновано и продължително медикаментозно лечение. Намаляване на количеството алергени в контакт с лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите е първата стъпка от лечението на сезонния алергичен риноконюнктивит. Това се постига чрез съобразяване с часовете за разходка и игра на открито – желателно е да бъде в ранните и късните часове на деня, когато концентрацията на полени във въздуха е по-малка. Същото се отнася и за проветряването на жилищата. Когато е възможно, добро решение е и смяната на местоживеенето за периода на най-интензивно отделяне на полени – море, чужбина или високо в планината. По този начин се избягва цъфтежът на растителния вид, който причинява алергичните симптоми.
Коментари (0)
Вашият коментар