Младите родители Василена Гръбчева и д-р Асен Цеков: Пазаруваме онлайн от БГ производители

Маската, ръкавиците и дезинфектантът са неразделна част от стайлинга ни навън

КОИ СА ТЕ

Василена Гръбчева и д-р Асен Цеков са едно от най-симпатичните и известни семейства у нас. Тя е журналистка в Нова телевизия и Мис ТВ чар, а той отличен неврохирург и Млад лекар на годината. На 13 януари двамата станаха родители на чаровната Анастасия. Какво е да си млада майка и татко в условията на извънредно положение, кой командва вкъщи и как двамата продължават с благотворителните си акции и сега - четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Васи, Асене, близо четири месеца откакто в живота ви се появи чаровната Анастасия. Как ви се отразява новата роля на родители?
- Васи: Отрезвително. Появата на това малко същество, колкото и клиширано да звучи, преобръща целия ти свят. Виждаш хората, ситуациите, дори цветовете по различен начин. Връзката ни се преобрази и в моите очи е още по-хубаво, когато сме трима!
- Асен: Няма по-хубаво нещо от това да си родител, всеки го знае, но преди да го изпиташ на свой гръб, по-скоро само подозираш за това. В момента, в който прегърнеш това малко сърчице, нещо в теб трепва и този трепет си остава и се засилва. Разбира се, има и тежки моменти, реве през нощта, различните бебешки номера, недостигът на време за каквото и да било, но и това има своя чар.

- Какво е да си млада майка и баща под карантина? Как си прекарвате времето заедно?
- Асен: Извънредното положение е нещо, което ограничава доста от свободите, които ние бяхме приели за даденост, и ни показа колко скъпа е свободата на това да имаш избор да правиш каквото ти хрумне, но, от друга страна, ни показа и очарованието на това да сме денонощно заедно. Както един мой близък приятел наскоро се пошегува - "След няколко седмици с жена ми вкъщи искам да ти кажа - тя не била лош човек". Извън шегата - основно се занимаваме с малката принцеса, тя определено се старае да не ни оставя да скучаем.
- Васи: Събуждане на малката, преобуване на малката, хранене на малката, игра с малката, приспиване на малката и после пак отначало. Шегувам се, имаме предимството да останем само тримата за дълъг период от време, без да трябва да търсим оправдание за това.

- Асене, в края на юли 2019 г. ни разкри, че Васи е шефът вкъщи. Какво е настоящото положение? Все още ли готвенето се полага на теб, а домакинството, както четвъртата власт нареди?
- Хахаха, тя винаги ще е шефът, и то не вкъщи, а на сърцето ми. Разбира се, че когато живееш с цял женски отбор, трябва да знаеш, че когато имаш идея, сядате, обсъждате я, но си тръгваш с тяхното решение. Истината е, че сега положението е доста различно, вече основно тя се занимава с домакинството и готвенето, а аз се включвам само ако е нужно. Общо взето, откакто станахме родители, разпределяме нещата и си помагаме където и както можем.

- Васи, като майка ти си денонощно с Анастасия. Кои са най-хубавите и трудни моменти?
- Всички моменти са най-хубави и още по-хубавото е, че идват още по-хубави! Истината е, че ако преди си бил от хората, които стоят над нещата и рядко можеш да изгубиш почва под краката си, то в момента, в който се появи пъпка или кихне малката - аз вече съм се залепила за нея и съм задала 10 въпроса на Асен дали нещо й има. Това, че той е лекар, е огромно успокоение за мен, но и голямо наказание за него, защото го побърквам.

- И в ситуация на извънредно положение не забравяте за благотворителността. Разкажете ни за последните хуманни неща, които правите.
- Васи: Тук първо трябва да отбележим, че зад всички благотворителни акции, които правим, стои екип от доброволци с огромни сърца и без тях не бихме се справили.
- Асен: Заради карантината не можем да посещаваме децата от домове, за които се грижим целогодишно. Дистанционно им изпращаме продукти, въпреки че както наведнъж сме казвали - най-ценното в нашата инициатива е близкият контакт и отношенията, които изграждаме с децата. През последните седмици разнасяме пакети с храна на различни локации в София - всеки, който има нужда, може да се оглежда за мотористите на "Да дарим усмивка" и Софийски мотористи. Също така много хора се свързаха с нас и лично им занесохме помощ и усмивки в този труден момент.

- Млад лекар на годината и Мис ТВ чар се оказва чудесна комбинация. Споделете ни за предизвикателствата и трудностите в професиите ви.
- Васи: Аз съм в застой. Сменила съм попрището - сега съм майка и домакиня, и ми харесва. Но когато работехме и двамата - най-големият ресурс, който ни липсваше, беше времето. Онова лично време, което можеш да седнеш и да прегърнеш любимия до теб човек. А за трудностите в професията - ами аз нямам. Не че не съществуват, просто до такава степен обичам работата си, че да се справям с трудностите е поредното предизвикателство, с което с удоволствие се заемам всеки път.
- Асен: Като неврохирург за мен всеки един ден е предизвикателство, както и всеки един случай. Това да получиш награда за лекар на годината е в резултат на работата ти и резултатите от нея, това е голяма чест, но предизвикателството идва, след като я получиш, защото ти трябва не само да оправдаеш доверието, което ти е гласувано, но и да надминеш очакванията на хората, гласували ти това доверие, и то не само като професионалист, но и като личност.

- Министърът на туризма Николина Ангелкова призова да почиваме в родните морски курорти след 1 юли. Имате ли планове за почивка? И дали третият член на семейството също е включен в тях, или ще бъдете сами?
- Асен: Заради обстановката в страната, а и поради бебешката обстановка вкъщи не сме планирали почивка или ако направим такава, ще е в провинцията при роднини или при приятели и ще е пътуване за уикенда. Третият член още е под въпрос дали ще ни придружи поради забавянето на ваксинациите, е малко рисков, но се надяваме до тогава всичко да е минало и да сме в пълен комплект.

- Кой пазарува от двамата и как е екипиран навън?
- Асен: Основно се опитваме да пазаруваме онлайн, и то от български производители, планираме да е колкото се може по-рядко, разбира се, ако нещо се наложи, ходя основно аз. Екипираме се според препоръките на щаба с основните лични предпазни средства.
- Васи: Понякога и аз отскачам за разнообразие, все пак си е разходка. Иначе маската, ръкавиците и дезинфектантът са неразделна част от стайлинга ни.

- Асене, като неврохирург със сложна работа в сложна обстановка на епидемия страхуваш ли се? Чувстваш ли се защитен ти и твоите колеги?
- Това е една доста дълга тема. Разбира се, че се страхувам и всеки ден мисля за това. Не се страхувам толкова, че аз ще се заразя, все пак съм дал клетва и това е пътят, който съм избрал, но ме е страх за семейството и близките. Винаги когато се замисля за това, се сещам за една възрастна пациентка, доста болна. Постоянно минавах да я виждам, защото имаше силни болки, а тя все се смееше. Попитах я, не се ли притесняваш, не те ли е страх, а тя ми каза с голяма усмивка - "Докторе, кажи ми, ти като си се притеснявал и си се страхувал - помогнало ли ти е някога?". Взимам всички защитни мерки, които мога, и се надявам на най-доброто. Не се чувствам защитен, това е прецедент, с който целият свят се сблъсква за първи път, и то с невидим враг. Не мисля, че има защитени, и се надявам мерките, които взимаме, да са достатъчни, за да излезем възможно най-малко засегнати от ситуацията във всяко едно отношение.

- Васи, беше в младия и ентусиазиран екип на Милен Цветков в неговото предаване по Нова телевизия. Съболезнования за този кошмар, който се случи. Какви спомени пазиш с Милен и какъв ще бъде за теб справедливият изход от тази трагедия?
- Милен е един от важните хора в живота ми и чувствам вина, че не съм му го казвала достатъчно често. Даже не мога да говоря в минало време за него и чувствам недостойно и излишно честото споменаване на името му сега, когато го няма физически. Защото, докато беше тук, малко бяха хората, които се сещаха за него. Истории много, уроци много, но мисля, че беше казано достатъчно. С колеги и приятели имаме идея да направим филм за него, за да остане за поколенията журналисти след него, след нас. Ще се опитаме да е максимално малко тъжен, защото си мисля, че докато Милен го гледа отгоре, би искал да се смеем заедно.