Друго дете се държи агресивно с моето. Как да постъпя?

Има две основни правила, по които да се ръководите, когато става дума за чужди деца. Първото е, никога да не казвате на друг родител как да отглежда малчугана си.

Второто е да не си позволявате да дисциплинирате дете, което не ваше. Всеки родител има свой начин, по който да възпитава. Дори и той да не отговаря на вашите възприятия, просто трябва да приемете този факт. Какво да правите, ако вашето собствено дете си играе в "компания" от мъници и един от тях проявява агресия и насилие? И още по-неприятното - какво да правите, ако същото това дете е на ваша близка приятелка?
Обикновено в такава ситуация всяка майка би се притеснила. От една страна иска да опази детето си. От друга не иска да обиди своята близка. От трета - няма как да отдели малчугана незабелязано без това да породи конфликт и куп въпросителни.
Ако детето ви е било ударено или тормозено, е съвсем в реда на нещата да сте бясна. Опитайте се обаче да намалите фрустрацията и да се успокоите максимално преди да предприемете каквото и да било действие. Също така не подхождайте първо с разговор с детето. Не забравяйте, че то е само огледално отражение на възпитанието на родителите си и само по себе си няма никаква вина за случилото се.
Помолете майката да поговорите спокойно и изложете притесненията си, като в никакъв случай не използвайте упрекващи и обвиняващи думи. Подходете хитро чисто психологически. Когато казвате неща, като: "разбирам, че...", "влизам ти в положение", "аз също съм майка", "наясно съм, че и моето дете може да посегне", "възможно е и моят/син дъщеря да е предизвикал това по някакъв начин", вие предварително смекчавате тона преди поднасянето на същинската информация и молба. След като сте създали комфортна "обстановка" на разговора, в която другият родител не се чувства обвинен, а част от вашия отбор, подходете към същинската си молба. А именно да се вземат мерки, които да предотвратят бъдещи прояви на агресия.
Ако с времето обстановката не се успокои, сте в правото си да отделите детето на безопасно място, без да дължите обяснение и да изпитвате угризения. В същото време обаче се убедете, че вие сте направили необходимото и сте провели всички възможни разговори с детето си, които могат да ви дадат насока за евентуалната причина.