Една по-различна гледна точка: защо трябва да носим детето на ръце

Нуждите на детето в ранна възраст са напълно различни.

Отдавна е доказано, че за бебетата е жизненоважно да чуят биенето на сърцето на майката, когато го взима на ръце и го прегръща, да усеща ласките, нежността, топлината на ръцете на майка си, докосването, миризмата й.  Бебетата, лишени от всичко това, изостават сериозно в развитието си от своите връстници, чиито родители напълно задоволяват нуждата „искам да ме вземеш“.

Детето има енергия, която се натрупва и предизвиква напрежение. Можете дори да забележите това визуално: тялото на бебето е сгърчено, напрегнато, сгъва краката си, притиска ръцете си към тялото или рязко сгъва краката си. Енергията на напрежението ще си отиде само ако майката, взела детето на ръце, го „залее“ със своята обич и нежност. Тогава тялото му става по-спокойно и отпуснато. При майките лактацията се поддържа по-добре от носенето на детето на ръце и практически няма следродилна депресия.

Така нареченият „период на носене“, който продължава от раждането до около осем месеца - до момента, когато бебето започне да пълзи, ходи, не е само период на познание на света и най-важната нужда от внимание за хармонично развитие. И онези родители, които смятат, че носенето на ръцете им е в тежест и че детето ще свикне с него, грешат.

Детето в ръцете на майка си придобива опит, който го подготвя за по-нататъшно развитие, позволява му да разчита на собствените си сили. Тези събития, които детето наблюдава от ръцете на майка си, независимо дали са плашещи, интензивни, предизвикват интерес, са в основата на бъдещото самочувствие. Носенето на детето на ръце е най-важното условие за развитието на чувство за самостоятелност. Не носенето на ръце прави детето пристрастено. Струва им се, че те се грижат за детето, а всъщност те възпрепятстват естествения му интерес към света и развитието.

Детето може да стане независимо от майката само след преминаване на етапа на абсолютна зависимост от нея. Ако майката му предостави такава възможност, това осигурява преход към други етапи на развитие. Детето расте доволно, хармонично, радостно. Не търси в бъдеще да получи тази топлина, грижа, любов. То не се пристрастява в бъдещите си отношения или когато се опитва да създаде собствено семейство. Не е необходимо да доказва своята правота, да печели любов, да се доказва със своите успехи и постижения, че заслужава нещо в живота и като цяло е достоен.