Защото аз съм майка на момиченце...

Най-ранните ми детски мечти се сбъднаха. Онези моменти, в които играех със своята кукла бебе и й шиех рокли. Защото аз съм майка на момиченце.

Онзи копнеж, който се зароди в главата ми още преди 20-те ми години, когато тайничко си казвах "Когато някой ден имам дете, би ми се искало да е момиче. Моля те, Боже, нека ми се сбъдне!", днес е реалност. Защото аз съм майка на момиченце.

Родих най-голямата слабост и любов в живота на обичания мъж. Видях го в неподозирана светлина - нежен и безпомощен, когато държи мъничките й крачета в ръце. Аз съм майка на момиченце.

Да бъдеш майка на момиче е отговорност. Отговорността да оставиш на света достойна и възпитана жена с ценности, които да формираш в нея още от малка.

Страхувам се за бъдещето, питам се дали ще мога да я опазя от всичко. Защото в моите очи тя е едно крехко и ранимо създание, което обичам повече от себе си. Защото аз съм майка на момиче.

Да бъдеш майка на момиче изпълва очите ти със сълзи от щастие, докато обличаш рокличките, розовите чорапки и панделки. Просто защото си спомняш, че винаги си мечтала за тези моменти преди. И ето я сега - твоята принцеса.

Да бъдеш майка на момиче е гордост, че има една малка дама, която ще бъде много по-добра от теб. И да нямаш нищо против това, просто защото тя е твоето достойно малко продължение.

Да бъдеш майка на момиче е да родиш своята най-добра приятелка. Да отгледаш най-верния си другар, който винаги ще те разбира само с един поглед, защото само тя - твоята малка дъщеря, е виждала сърцето ти отвътре.

Да бъдеш майка на момиче означава, че си специална, че си кралица. Защото Бог те е дарил с една мъничка принцеса.