Защо детето не трябва да се качва на главата ви

13 съвета как да възпитате у него силна психика

Дядо се разхожда в парка с 3-годишния си внук, детето обаче иска на пързалката и започва да мрънка. Дядото го перва здраво зад врата, разплаква го и продължава да върви по алеята, а то подсмърча до него.

Млада майка тича изтощена край 4-годишната си дъщеря, която се учи да кара колело. Жената я моли да спре малко, за да си почине, детето обаче е щастливо и продължава да върти педалите. Майката продължава да тича, защото детето иска така.

И прекалената строгост, и голямата доброта не вършат работа, ако родителите искат да възпитат психически силно дете. За да го направят, те самите трябва да са със здрава психика. Да гледаш детето как се бори, да го караш да се изправи пред страховете си и да го държиш отговорно за грешките му, е трудно. Родителският инстинкт обикновено те кара да подадеш ръка или бързо да простиш. Това обаче са преживявания, от които децата се нуждаят, за да развият максимално възможностите си.

Затова е добре да изоставите нездравословните родителски практики, които отнемат от децата психическата им сила. И да се опитате да я създадете с ясното съзнание, че така ги подготвяте за смислен живот, щастие и успех.

Ето 13 съвета как може да стане това, които по-скоро са напътствия какво родителят не трябва да прави. Те са формулирани от американската психотерапевтка Ейми Морин, написала и книга по тази тема.

1. Не трябва да се поощрява манталитетът на жертва.

Да не бъде включено в отбора по футбол или да му пишат двойка, не значи, че детето ви е жертва. Отхвърлянето, провалът и несправедливостта са част от живота. Вместо да оставят детето си да се чувства нещастно или дълго да оплаква неволите си, психически силните родители го насърчават да превърне своите битки в сила. Помагат му да намери начините, по които да предприеме позитивни действия независимо от обстоятелствата.

2. Не насаждайте чувство за вина.

Зародишът на чувството за вина се крие в дълъг списък от нездрави родителски стратегии - като да позволиш например нещо, за което преди това категорично си казал “не”, или да преситиш детето с прекалено много неща по време на ваканцията. Разумните родители знаят, че чувството за вина не е приятно изживяване, но въпреки това може да бъде прието. Те не позволяват тези чувства да препречат пътя им за вземането на мъдри решения.

3. Не превръщайте детето си в център на вселената.

Сладки са грижите около децата, заради това и изкушението животът ти да се върти около тях е много голямо. Но децата, които си мислят, че са център на вселената, израстват, погълнати от себе си и с усещането, че имат право на всичко. А не трябва да е така. По-добре е да се научат да се фокусират върху това, което могат да предложат на света, вместо да търсят сметка какво той им дължи. Това чувство обикновено превръща порасналото дете в нещастен човек, на когото все другите са му виновни, а насладата от живота остава химера.

4. Не бива да допускате страхът им да диктува техния избор.

Дете, отгледано в саксия, спестява на родителите доста притеснения. Но прекаленото пазене затруднява неговото развитие. Родителите със силна психика гледат на себе си като на водачи и съветници, а не като защитници. Те позволяват на децата си да излязат в света и да усещат живота, да трупат опит, да се опарят, дори и когато това изглежда плашещо.

5. Не позволявайте малките да се качат на главата ви.

Децата, които диктуват какво ще вечеря семейството, или онези, които наставляват какво ще правят с родителите си през уикенда, имат твърде много власт. Да се превърнат в почти равни - или дори в главата на семейството - не е подходящ начин за възпитание на децата. Добрите родители им позволяват да направят подходящ избор, но същевременно поддържат ясна йерархия.

6. Не очаквайте перфекционизъм.

Високите очаквания са здравословни, но да искаш твърде много от децата, може да има обратен ефект. Родителите, които разбират това, са наясно, че децата им не могат да бъдат перфектни във всичко, което правят. Вместо да ги насърчават да бъдат по-добри от останалите, достатъчно е да им помогнат да надминат своите родители.

7. Не позволявайте на децата си да избягват отговорност.

Психически силният родител никога не казва неща като: “Не искам да товаря децата с домакинска работа. Нека да изживеят детството си”. Напротив, те очакват децата да помагат вкъщи и да придобият уменията, които са им нужни, за да са отговорни граждани. Същевременно учат децата си да поемат отговорност за своя избор, затова им поставят подходящи за възрастта им задачи.

8. Не предпазвайте детето си от болката.

Трудно е да виждаш как детето ти страда от наранени чувства или как изживява голямо притеснение. То обаче се нуждае от практика и от личен опит при изживяването на неприятности. Затова силните родители осигуряват подкрепа на децата си и им помагат да се справят с болката. Така тези деца получават самоувереност в своите възможности да се справят с трудностите, които животът ще им поднесе след време.

9. Не се чувствайте отговорни за емоциите на децата си.

Всеки родител се изкушава да утеши детето си, когато то е тъжно, или да го успокои, когато то е ядосано. Но да регулираш детските емоции, пречи на това малчуганите да получат социални и емоционални умения. По-добре е да научите детето как да бъде отговорно за своите емоции, така че да не разчита някой друг да го прави за него.

10. Не предпазвайте децата си от грешки.

Дали детето е написало невярно домашно по математика, или е забравило екипа си по физическо, са сред ситуациите, които може да го притеснят. Грешките обаче могат да бъдат най-големият учител за живота. Родителите със здрава психика позволяват на децата си да бъркат, както и да се изправят срещу естествените последици от своите действия.

11. Не смесвайте дисциплината с наказанието.

Наказанието се дава, за да накара детето да страда за нещо, което е направило неправилно. Дисциплината ги учи как да се справят по-добре в бъдеще. Затова родителите трябва да обясняват последиците - така децата им ще се научат на самодисциплина, която ще им помогне да правят по-добрия избор в живота си.

12. За да избегнете неудобствата, не тръгвайте по прекия път.

Да отстъпиш, когато детето плаче, или да свършиш работата му вместо него, е бързо и лесно решение, съкращава неудобствата. Но тези преки пътища възпитават у децата нездравословни навици. Изисква се ментално здраве да толерираш неудобствата и да избегнеш пестенето на време.

13. Не изоставяйте принципите си.

В днешния забързан свят е много лесно човек да потъне във всекидневните задължения, свързани с работата, бита, домакинските нужди, спортните тренировки. Този препълнен дневен ред, съчетан с натиска да изглеждаш като родител на годината в социалните медии, кара много хора да забравят какво наистина е важното в живота. Разумните родители обаче знаят кои са ценностите и направляват живота на семейството си точно по тях.