"Нищо ти няма", "хленчиш за глупости" и други подобни изказвания са само част от думите, които ние - като големи хора, често се случва да кажем на детето.
Те уж целят да амбицират малчугана, но всъщност ефектът е доста по-различен. И макар ние да сме наясно какво точно сме искали да кажем, то при детето не е съвсем така и възприема всяка ваша дума буквално. Това е и причината, поради която трябва да боравим много внимателно с думите и да ги премисляме добре.
1. Брат ти/сестра ти това го може, а ти не.
Сравнението между братя и сестри най-често се случва в семейства, в които има по-голяма разлика между двете деца. Стараейки се да дадат пример и да насърчат обикновено по-малкото от двете, родителят може да създаде чувство за малоценност и да зароди конкуренция въпреки голямата възрастова разлика.
Разбира се, не са изключени случаите с казването на това изречение при деца на една и съща възраст или с няколко години разлика. В такъв случай е още по-опасно, защото честото повтаряне на подобни изречения може да доведе до порастване в конфликтна среда и вечен стремеж за надмощие и доказване. Все пак целта е децата ви да се обичат и да бъдат неразделни в отношенията си братя-сестри.
Вместо да използвате това изречение, е най-добре просто да насърчавате индивидуално предимството на всяко дете. Първо е добро в едно, съвсем разбираемо – второто в друго. Малчуганът трябва да усеща чувство за уникалност и по-скоро в момент, в който не се справя с нещо, да получи помощ от брат/сестра си, вместо укор, че не е като друг човек.
Същото се отнася и за сравняването с други деца – странични за семейството. „Виж, Гошко си изяде всичко. Не като теб.” – едно често срещано изречение, когато се опитваме да прилъжем детето да извърши определено действие. И тук доводите за не използването на сравнение между вашето и останалите деца са същите, като изброените преди това.
2. Ако не слушаш, ще извикам Баба Яга да те вземе!
Заканите с Торбалан, Баба Яга и прочее със сигурност дават няколко минутно спокойствие на изнервения и уморен родител, но в същото време могат да навредят трайно на детската психика.
Използвайки често това изречение, вие помагате на детето да вярва, че подобни „страшни създания” наистина има. Не се учудвайте, ако с времето детето отказва да спи само, развива страх от тъмно или не иска да отиде никъде без вас. Вместо това, обяснете на детето защо е важно да слуша и в какво точно се изразява доброто поведение.
3. Нямам пари за играчки. Това е един често срещан диалог в магазина за играчки или този за хранителни стоки. Децата между 2 и 5 годишна възраст имат най-силно развита способност да искат всяко едно нещо, което видят. Разбира се, повече от ясно е, че няма как да получат всичко. Изречението „Нямам пари за това” обикновено се използва, когато майката вече е на ръба на силите си, ръцете са пълни с чанти, детето хленчи, вечерята още не е готова и наистина – нужно ли е да даваме пари за всякакви ненужни неща? В ума си вие го разбирате по един начин, но за детето обяснението е съвсем друго.
Казвайки многократно това изречение, вие го учите , че парите са нещо много важно и с тях можем да си купим всичко. Ако имаме пари, ние ще имаме всички играчки на света. Не е важно как ще се сдобием с тях, важно е да имаме пари на мига, за да удовлетворим желанията си. С годините вие закодирате именно това послание в мозъка му.
И макар вашата цел да е съвсем друга - да възпитате у него съобразителност и практичност, то така ще получите обратния ефект. Вместо да казвате, че нямате пари за играчки, по-скоро обяснете на детето защо е ненужно да купите конкретния предмет. Възпитавайте у него практичност, обяснявайки за какво служат вещите и кога трябва да спрем да купуваме безсмислени неща.
4. Нищо ти няма. Хленчиш за глупости.
Спомнете си как сте се чувствали, когато сте били малки и родителите ви и по-възрастните от вас, са омаловажавали терзанията ви. Дори и през тийнейджърството, когато сте имали любовни терзания например. Колко често ви се е случвало да ви кажат „Плачеш за пълни глупости. Това са толкова маловажни неща. Ще ти мине”?
Определението на думата „проблем” е различно за всяка възраст. Няма значение дали става въпрос за това дали детето плаче, защото е паднало и се е стреснало или пък се чувства обидено. В неговата малка главичка това е достатъчно голям „проблем”, за който си „струва” да страда. Уважавайте това и го насърчавайте за изразява чувствата си. Изричайки думите, че всъщност според вас не се е случило нищо кой знае какво, вие не само омаловажавате ситуацията, но и подтиквате малчугана да задържа гняв и разочарование в себе си. Нито една майка не иска това. Затова бъдете внимателни, когато казвате на детето си, че драматизира прекалено в определена ситуация.
5. Ще има сладолед само, ако се държиш, както трябва. Кое дете не е минало през периода на преговорите за получаване на топка сладолед след вечеря? Дори на пръв поглед това изречение да изглежда безобидно, съвсем не е така.
Да, за момента ще сработи. И веднага след сладоледа неприемливото поведение ще се върне. Все пак въпросът е да постигате трайни резултати, нали така? Децата са достатъчно хитри, за да знаят, че, за да получат нещо, е достатъчно да се придържат към определено поведение за 20 минути. Не се чудете защо след сладоледа то отново започва да се държи не по начина, който очаквате. Казвайки „Ще има сладолед само, ако се държиш, както трябва”, то разбира – „Ще изтърпя да помълча няколко минути и, като си получа каквото искам, ще се държа, както си знам”.
В такъв случай, макар и да е леко жестоко, е по-добре да отнемете трайно нещото, което детето ви обича, за да разбере, че сте сериозна и, за да го получи, трябва да се потруди сериозно. Сладоледът в този случай е просто пример.
6. Ако прекаляваш с яденето, ще станеш пухкав като...
Не един и двама родители заплашват детето си, че, ако прекалява с хапването, ще стане пухкаво като свое другарче от градината, например. Това може да бъде и съвсем страничен човек. Нито един родител не прави това с лошо чувство, а просто си помага, когато битката между шоколада и ябълката стане непосилна.
Пътят към изграждането на правилни хранителни навици е една от най-трудните и отговорни задачи за един родител. Но в никакъв случай не бива да си служите с изречения като това, за да постигнете резултат. Да, вероятно наистина би имало някакъв ефект, но по този начин възпитавате в детето си до някаква степен доза дискриминация. В неговите очи вие разделяте хората на слаби и дебели.
За да живеем в толерантно общество, трябва да показваме на децата си от малки, че килограмите всъщност не са мерило за нищо. В противен случай, използвайки такива изречения, рискуваме един ден да имаме дете, което обижда съучениците си заради техния външен вид и определя достойнствата им по фигурата.
Много по-добре е да обясните на детето си ползите за здравето от правилното и балансирано хранене. Със сигурност няма да ви разбере достатъчно добре в ранните години, но с времето това ще се превърне в начин на живот. Далеч по-добре е вместо изречението „Ако ядеш много, ще станеш пухкав като Мария”, да кажете „Ако се храниш здравословно, ще имаш хубаво и здраво тяло като на любимия ти спортист/певец.”
Коментари (0)
Вашият коментар