Малките деца често започват да се страхуват от неща, които не са им правили впечатление досега. В очите на родителите това изглежда странно и необичайно.
Мама и татко не разбират какво се е променило, за да изпитва малкото човече у дома страх от тъмното и да отказва упорито да спи само в стаята си без лампата да е светната. Започват да търсят причини в себе си и се тревожат да не би да се е случило нещо, което да е уплашило малчугана, без да са забелязали.
Истината е, че нищо от това не е вярно. Страхът от тъмното се проявява при една голяма част от децата между 4 и 7-годишна възраст. Случва се така, защото точно в този момент мозъкът и въображението на малкото ви съкровище работят на пълни обороти. По това време то вече гледа анимационни филмчета и слуша приказки за разбиране. В тях често героите се делят на добри и лоши. И именно там се крие разковничето.
Въображението на детето го кара да търси "злодеите" навсякъде. Най-често под леглото. Нима не си спомняте времето, когато все още бяхте малки и тичахте нощем към леглото, завивайки краката си от страх някой под леглото да не ви изяде? Точно в този период се намира детето ви сега. Подходете с разбиране и не го пришпорвайте да бори страховете си насилствено. Оставяйте вратата отворена и не гасете нощната лампа. Ако нямате такава, му купете една за нощното шкафче, за да се чувства по-спокойно. Бъдете търпеливи. Този момент ще отмине в навлизането в училищна възраст.
Как да помогнете на детето?
Родителите могат да помогнат на децата да развият умения за преодоляване на страховете, за да не се стига до фобии.
1. Признайте, че страхът е реален. Колкото и да е неоснователен, за детето е истински и то го преживява. Говорете за страха, защото чрез думите и емпатията могат да се намалят негативните емоции, които детето изпитва. Така тревожността става по-слаба.
2. Не омаловажавайте страха, като принуждавате детето да го преодолее. Думи като – „стига глупости, няма чудовища в гардероба“ няма да помогнат за намаляването.
3. Научете децата да оценяват страха. Ако детето може да си представи или да нарисува интензивността на страха от 1 до 10, като 10 е най-силно, то може да види че е по-малък отколкото първоначално.
4. Научете децата на стратегии за справяне със страховете. Децата могат да ползват родителя като защитник, да се осмеляват да проучат застрашителния обект, и да се върнат при родителя за да са в безопасност, след което отново да се осмелят. Могат да научат и позитивни утвърждения като – „мога да го направя“, „ще съм добре“, „всичко ще е наред“ и да си ги казват, когато са тревожни. Техниките за релаксация също са полезни като визуализации, че се носи в облак или лежи на плажа, както и дълбокото дишане - вдишва страха през лявата ноздра и издишва през дясната. И така, докато усети пълно облекчение.
Коментари (0)
Вашият коментар