Криво стъпало (еквиноварус) и дисплазия на тазобедрената става (луксация) са две от най-честите ортопедични състояния при бебета. Приблизително 1 на 1000 деца се ражда с изкривяване на стъпалото. Точните причини за това все още не са известни, но последните изследвания разкриват някои генетични промени при формирането на ембриона, които е възможно да имат отношение към аномалиите в долните крайници. Що се отнася до дисплазията на тазобедрена става, причината може да е неправилно разположение на плода в матката, аномалии възникнали по време на бременността, недостатъчна амниотична течност или генетична унаследеност. Съвременната медицина предлага решения за такива вродени проблеми, а един от най-модерните центрове в света за лечение на подобни заболявания са болници ACIBADEM в Турция. Проф. д-р Салих Марангоз, детски ортопедичен хирург, лекува бебета и по-големи деца от цял свят. В своята дългогодишна практика д-р Марангоз е натрупал огромен опит в лечението на ортопедични проблеми. Той се е обучавал и е работил с едни от най-добрите ментори в областта на детската ортопедия. Топ специалистът от ACIBADEM обяснява в детайли методите за лечение на криво стъпало и луксация при децата.
- Проф. Марангоз, какви са протоколите за лечение при криво стъпало?
- Съвременното лечение на еквиноварус е базирано на принципите на Понсети. Игнасио Понсети е геният, създал тази техника. Аз имах възможността да се срещна с проф. Понсети и да работя с него, и се считам за щастливец заради всичко, което научих от него. Сега прилагам метода на Понсети, като по време на лечението детето посещава клиниката всяка седмица, в продължение на четири до пет седмици. Поставяме гипс и правим необходимите манипулации, до извършването на лека хирургична операция, тенотомия, за освобождаване на сухожилието. Детето остава с гипс за период от 3 седмици. След това крачетата са коригирани. Но основното предизвикателство е да се задържи тази корекция, тъй като най-големият риск при криво стъпало е от рецидив. Затова децата трябва да носят ортези в продължение на три месеца за запазване на резултата, по 23 часа дневно, а след изтичане на трите месеца – поне по 12 до 14 часа на ден. Този протокол трябва да се следва до 3-4-годишна възраст. При една трета от малките пациенти може да се наложи извършването на процедура, наречена „трансфер на предното тибиално сухожилие“. Интервенцията се извършва при деца, при които походката остава „навътре“, и ако не се извърши, впоследствие вероятно ще се наложат по-сериозни операции на костите и меките тъкани.
- Какви са резултатите от тези интервенции?
- Почти 100% от случаите на криво стъпало се коригират успешно. Но това изисква употребата на специални техники и правилното им приложение. Все пак, в някои случаи се налага лека хирургична намеса. Ако децата нямат други мускулноскелетни или неврологични проблеми, няма да имат затруднения при ходене. Понякога крачето отива малко навътре, но проблемите могат да се третират консервативно и рядко може да се наложи някаква хирургична намеса. Децата могат да играят и спортуват, да носят всякакви обувки и да живеят без сериозни ограничения, ако деформацията е коригирана добре.
- Какви са препоръките при дисплазия на тазобедрената става?
- При тези случаи се препоръчва внимателен преглед в спокойна обстановка, без заобикалящи шумове, тъй като бебето трябва да бъде спокойно, за да е успешен прегледът. Извършва се и ултразвуков преглед, за да се провери дали има някакъв проблем при детето. Но понякога тези проблеми ни убягват при прегледа и детето идва при нас с дислокация на бедрената става. Ако диагнозата се пропусне, на по-късен етап тези деца може да имат нужда от хирургия, за да се коригира проблема. В такива случаи правим сложни интервенции, за да възстановим правилната позиция, независимо на каква възраст е детето. Но колкото по-малко е то, толкова по-малка е интервенцията. Все пак, възстановяване на позицията е възможно, независимо от сложността на интервенцията и дали става въпрос за бедрена кост, таза или комбинирани интервенции. При тези интервенции поради възрастта на пациентите трябва да гипсираме цялото тяло от гърдите до глезените, за да държим неподвижни таза, бедрата и коленете до оздравяване. Това продължава между 6 седмици и 3 месеца, в зависимост от вида на процедурата.
- Какви са резултатите след операция?
- Колкото по-скоро се оперира детето, толкова по-добър ще е резултатът. Ако детето е с добра биология и интервенциите са направени правилно, тогава биомеханичните и анатомични корекции са 100%. Децата може да имат известен проблем двустранно, клатушкане при ходене, но тези недостатъци могат да се коригират в зависимост от мускулната сила около бедрената става. Ако децата имат свързани проблеми с мускулите, може да възникне рецидив. Обикновено не срещаме такива мускулни проблеми при дисплазия на тазобедрената кост. Все пак, понякога дислокацията на бедрото се среща при деца с церебрална парализа или миеломенингоцеле (спина бифида), и в такъв случай възникват проблеми поради мускулния дисбаланс. Например при церебрална парализа мускулите са спастични, а при спина бифида те са слаби. Тоест, липсва двустранен баланс и без значение какво правим, пациентите се връщат при лекаря, защото основният проблем си остава.
- Какво мислите за така популярната в миналото практика за повиване на бебетата, която все още се практикува от някои хора?
- Стегнатото повиване на бебетата трябва да се изостави напълно като метод, защото оказва вредно въздействие при развитието на бедрените стави. Сега има по-съвременен метод, който се препоръчва от Международния институт по дисплазия на тазобедрената става и аз също го подкрепям. Основният принцип при този метод е да не се променя естествената позиция на бедрата. Ръцете на бебето могат да бъдат прихванати по-близо до тялото, но за краката се оставя достатъчно пространство, за да се движат естествено. Старата практика за плътно повиване създаваше много проблеми, вместо да ги решава.
За допълнителна информация и консултация:
Тел. +905309768394 (на български език, с viber и whatsapp)
www.facebook.com/AcibademHospitalsGroupBulgaria
