Този март, след 14 години заедно, изглеждаше, че бракът ни е приключил.
Само преди месеци се подготвях да кажа на двете си малки деца, че с баща им сме стигнали до края на пътя си заедно. Тогава пандемията и блокирането на коронавируса се появиха неочаквано в живота ни. Шест месеца по-късно бракът ми е по-силен от всякога и вярвам, че Covid-19 го спаси. Ако трябва да се вярва на последните заглавия, сочещи значително увеличение на търсенията при развод онлайн, ние сме на ръба на масово разделяне след заключване. Очевидно много от нас просто толерират партньорите си до края на заключването и подготвят нов живот за след това, който не ги включва.
В началото на годината съпругът ми и аз се подготвяхме да станем статистика. Не бяхме толкова на различни страници, колкото на различни планети - той се задоволяваше с живота ни, докато аз винаги се стремях към още. Подхождахме към всичко по различен начин, от важни неща като родителство на двете ни момчета и справяне с финансите ни, до по-тривиални въпроси - като почистване на къщата или готвене на вечеря.
Чувствах се претоварена с това да съм администратор на живота и в мен се натрупваше кипящо недоволство към мъжа ми, че не "поема тежестта си". Ние се отдалечавахме все повече и повече, карайки се непрекъснато, и двамата винаги в защита един към друг. Също така преживях влошаване на продължаващата депресия, водеща до блокиране, което оцвети гледната ми точка до известна степен и бедният ми съпруг понесе тежестта на всекидневната ми битка с това. Когато беше обявено заключването, почувствах, че това ще бъде последната сламка и ще излезем от тази пандемия като самотни родители.
Лесно е да се разбере защо вездесъщата заплаха от принудителното заключване би поставили под напрежение всяка връзка, още повече, ако трябва да навигирате и в минно поле на домашно обучение на едно или повече деца. За двойка като нас, която има различни подходи към родителството още преди блокирането, нашите родителски техники, тествани докрай по този начин, със сигурност биха били твърде силен натиск.
Само дето за нас не беше. За да бъдем ясни, не сме приели домашното обучение лесно, но дните ни се опростиха изведнъж. Приоритет номер едно: научете уроците си за деня. Приоритет номер две: малко упражнения и чист въздух. Нищо друго нямаше значение толкова, колкото тези две всекидневни цели.
Разделихме училищната работа по равно, като децата с лекота имаха по три ежедневни урока. Обикновено поемах по-теоретичните предмети като математика, природни науки и английски, докато съпругът ми преподаваше история, изкуство и география. И работи добре, наистина добре. Правихме списък в началото на деня и изпълнявахме старателно задачите си. Срам ме е да призная сега, че ангажираността на Марк с уроците ме изненада и бях твърдо поставена на моето място, когато се оказа, че децата всъщност реагират по-добре на него, отколкото на мен.
Със свиването на нашия свят дойде и понижаването на очакванията ми за живота, включително и към мъжа ми в положителна насока. Това, което наистина имаше значение, стана много очевидно, и пререканията за домакинските задължения и парите избледняха до незначителност. Бяхме здрави и заедно, в безопасност в малкия ни семеен пашкул - четиримата срещу света. Също така установих, че депресията ми се е подобрила до известна степен, тъй като усещах по-малък натиск да се налага да изпълнявам всеки ден.
Видях мъжа си в положителна светлина за пръв път от известно време и ми беше напомнено какво има да се цени у него. Докато някога го бях порицала, че не приема нещата достатъчно сериозно и е като дете, сега всички се радвахме на по-леките моменти на забавление, които той редовно осигуряваше. Разбрах колко сериозна съм станала напоследък и съпругът ми напомни колко е важно просто да се забавлявам понякога, да бъда в момента, вместо винаги да се тревожа за бъдещето. Всеки ден отбелязвах колко съм благодарна, че той е наоколо, за да помогне в домашното обучение. Не знам как щях да го направя без него.
Пандемията е унищожила много връзки и е отнела твърде много животи. Но това не ни сломи, както си мислех, че ще стане. И, ако се окажем в ново заключване, съм уверена, че ще се справим, както преди, ако не и по-добре. Не мога да бъда „благодарна“ за пандемията поради широкото разрушение, което е причинено. Но Covid-19 спаси брака ми и колкото и трудно да беше, благодарна съм за времето, което имахме да се възстановим като двойка. Изглежда, че сме по-силни, отколкото сме предполагали.
Коментари (0)
Вашият коментар