Как да реагирам, ако детето ме нарича по име?

Много деца пробват този малък "трик" на имитация и обикновено родителите са едновременно изненадани, шокирани и притеснени.

Вашият малчуган често чува името ви от ваши близки и приятели. Първосигналната му реакция е да ги имитира. Когато детето направи това, си играе на "голям" човек и няма никаква нужда да се тревожите за ситуацията. Докато го прави, то дори може да се засмее, което ще ви покаже по още един начин, че всичко е постановка.

Да, нормално е в такъв момент да се разтревожите и запитате дали ви чувства като родител. Но няма никаква причина да го правите. Как да реагирате в такава ситуация? Като директно назовете нещата с истинските им имена, без да упреквате. В никакъв случай не казвайте: "Спри да ме наричаш по име! Аз съм ти майка/баща".

Вместо това пробвайте с: "Миличък/миличка, знам, че ти е интересно да ме назоваваш по име, защото искаш да подражаваш на големите, но не е правилно. За теб съм мамо/тате и това не те прави по-малко голям човек. Ние сме родител и дете и ще се радвам да се обръщаш към мен подобаващо".

Прегърнете детето и изчакайте да видите какво ще ви каже. Ако продължи, не обръщайте внимание. Добре знаете, че децата повтарят по сто пъти едно нещо, когато се дразните и ги забелязвате. Те искат да са интересни и по този начин виждат, че привличат внимание. Няма никаква задна умисъл. В същото време почти моментално забравят да извършват онези неща, към които сте равнодушни.