Имайте предвид, че вашето дете е много по-запознато със структурата на семейните отношения, отколкото предполагате.
Ето защо съвсем основателно идва въпросът как да подходите - дали да съобщите директно или да изчакате. Със сигурност можете да очаквате доста и различни реакции, като първата от тях ще е отказ да ходи на училище и затваряне в себе си. Това обаче е неизменна част от този така деликатен момент и не бива да бъде повод да забавяте съобщаването на неизбежното. Преди това обаче трябва да се подготвите чрез някои стъпки:
1. Уверете се в сериозността на решението си. Не съобщавайте нищо на детето си, ако имате и най-малки съмнения, че може отново да се съберете с партньора си.
2. Не лъжете детето. За него ще бъде много по-мъчително да се чуди защо татко не спи у дома, отколкото да разбере директно за проблема.
3. Съобщете му заедно. В такъв момент детето е притеснено от неизвестността. Присъствието и на двамата родители ще донесе макар и малко спокойствие в обърканото му съзнание.
4. Обяснете подробно какво ще се случи и какви ще бъдат промените. Колко често ще бъде с мама и колко често с татко.
5. Уверете детето, че това не променя любовта ви към него.
6. Уверете го, че то няма вина за случилото си. Децата са склонни да се самообвиняват в такъв момент.
Как ще реагира детето според възрастта си?
Детето от 2 до 5 години все още се нуждае от изцяло от вашите грижи, но вече умее да борави с изказ, защото говори. Независимо дали се справя добре, или не - то е преминало в периода си на социализация. Възрастта до 2 до 4 години е труден момент за съобщаване на подобна новина, защото съвпада с навлизането в т.нар. "бебещки пубертет".
Това е времето, когато детето разбира, че има право на свободно мнение и чрез него влияе на случващите се събития и на вашето отношение. В това време то желае да е независимо, да се противопоставя и да определя правилата. Ето защо задачата ви става наистина трудна и трябва да внимавате. Как да подходите с малчугана на тази възраст трябва да зависи най-вече от индивидуалната ситуация - характер и проявата му, дали детето има силно изявен бебещки пубертет или пък не. Във всички случаи е добре да изчакате, докато периодът не премине (това се случва след навършването на 5-години).
В противен случай рискувате да объркате и травмирате сериозно малчугана. От една страна в неговата глава ще стои стресът от новите усещания през т. нар. "бебешки пубертет" и изнервеността му покрай тях. То ще е сприхаво и твърде често ще чувате думичката "не". Дори да няма причина за това. От друга страна ще бъде стресът от раздялата на мама и татко.
Колкото и да не ви се вярва, "пубертетът" от 3 до 5 години е голямо изпитание за детската психика, затова не бива да си правите експерименти. Изчакайте го да се успокои и предприемете действия едва след това. Не е излишно да се консултирате и с детски психолог, който да ви насочи към правилните действия предвид ситуацията.
Периодът от 5 до 8 години е деликатен не само, защото детето ви вече е осъзнато и разбира всичко, което се случва около него, но и защото вече се интересува от въпроса "Кой е прав?". Основната ви задача е да го убедите, че няма крив в случващото се, дори и да не е така и една от страните да е обидена и огорчена.
Посланието, което трябва да достигне до малкото ви съкровище, е: "Мама и татко бяха щастливи заедно, но това вече не е така и затова ще живеят отделно. Това не променя обичта ни към теб и ние ще продължим да се грижим за теб така, както досега. Ти не си виновен за нашата раздяла."
Важно е детето ви да знае ясно, че няма вина за случващото се, защото е много вероятно в този момент да се пита: "Не слушах ли достатъчно? Не съм ли достатъчно добро дете, за да не искат мама и татко да ме гледат заедно?" и куп други въпроси, които във вашите очи може и да изглеждат нелогични, но не е така и за детската психика.
Детето от 9 до 12 години вече прекарва повече време далеч от своите родители. Когато разведените родители живеят близо един до друг, прекарването на еднакво време с единия или другия родител може да помогне, но децата в тази възраст може да се нуждаят от различни разписания на деня, за да се отговори на техните променящи се приоритети.
Училището, интересите и приятелствата взимат превес за детето в тази възраст. Не е невъзможно то да откаже да прекара еднакво време с вас или с партньора ви или пък да опитва да вземе страна. Подгответе се за това и не го приемайте лично, когато се случи. Признаците за тази възрастова група включват трудности, усамотеност, депресия, гняв или физически симптоми като главоболие или стомашни проблеми, както и проблеми с ученето.
Коментари (0)
Вашият коментар