Когато едно дете прави нещо, което не ни харесва, то не го прави, защото иска да ни ядоса.
Много често децата знаят какви са правилата, които се опитваме да въведем, но те въпреки това не умеят да ги спазват, защото това, което правят - удовлетворява някоя тяхна потребност. Обикновено тя е по-силна от това да проявят съдействие или съгласие към правилото, което някой възрастен им посочва.
Децата изследват живота по начин, който има смисъл за тях и ние сме заедно с тях и ги подкрепяме в това им начинание. Въпросът е дали не е по-добре да им създадем пространство, в което да успяват да се изразяват пълноценно по начина, по който е важен за тях.
Правилата, които се въвеждат трябва да работят, както за детето, така и за родителя. Децата, които са на възраст около и над 2 години могат да бъдат въвличани в решения, които ги касаят. Т.е. от тази възраст нататък можете да въвеждате точни и ясни инструкции и съответно да изисквате да бъдат спазвани. Правете го точно, ясно, категорично, без емоция дори да получите отказ.
Слушайте децата си, защото това умение се възпитава най-добре, давайки личен пример. Докато слухът означава само да възприемате звук, то слушането е съзнателно решение да ангажирате съзнанието си и да обърнете внимание на това, което някой ви казва. То надхвърля вербалната комуникация, защото използвате не само ушите си, но също така очите и ума.
Коментари (0)
Вашият коментар