Скъпа мамо, oще преди да бъда в твоя корем вече те бях избрало за свой родител.
Един глас ми каза: "време е, трябва да се родиш". А аз се зарадвах толкова много.
Имаше безброй двойки, които бяха в очакване. Но знаеш ли, още когато те видях отгоре, знаех, че ти ще си моята майка. Беше толкова красива - не само външно, а и вътрешно. А и с татко така мечтаехте за мен, че веднага изпитах желание да ви се сбъдна.
Наблюдавах те дълго - гледах как минават дните ти, как общуваш с твоите приятели, а също и колко добрини правиш на непознати хора. И тогава си казах, че такъв човек няма как да не бъде най-добрата майка за мен.
Беше ми отредено да се сбъдна на двама ангели, които ме чакат на Земята. И така - трябваше да направя нещо, което да ти напомни за мен.
Какъв по-добър вариант от това да се преобразя в две червени чертички? Търпеливо изчаквах момента, в който ще отидеш до аптеката, за да си купиш тест. Но честно казано ти малко ме затрудни. Беше ли нужно да взимаш цели 3 теста?
Мамо, толкова беше хубава, когато се разплака от щастие. Мисля, че не ти се вярваше много, че ти се случвам. Но бе истина.
И аз бях щастливо. Нямах никакво търпение да звъннеш на своя лекар, за да ме видиш. Искаше ми се най-после и ти да разбереш за мен. Знаеш ли колко много време чаках?
Дали щеше да ме харесаш? В първите месеци не бях особено фотогенично, но е нормално - тогава бях просто една точица. Все още нямах главичка, ръце и крачета.
За миг обаче не съм се съмнявало, че ще се превърна в наистина сладко бебе. Все пак имам най-красивите родители!
Дойде моментът да разбереш какъв е полът ми. Дали щеше да е това, което искаш? Май сбъднах и тази твоя мечта, защото лицето ти грейна в усмивка, когато разбра. Отдъхнах си.
През следващите месеци започна да ми става малко тясно. Но никога не ми беше скучно - понякога се будех преди теб сутрин и чаках да станеш, за да чуя как ще кажеш на татко, че го обичаш. И започвах от щастие да риткам в коремчето.
Знаеш ли, че всяка сутрин се молих да си хапнеш нещо вкусничко, за да го опитам и аз? Не ти се сърдя за изядения сладолед и онзи шоколад. Макар ти да мислеше, че е много вредно. На мен ми беше наистина сладко!
С времето научих как се казват всичките ти приятели и гледах да не заспивам, за да мога да чувам какво си говорите за мен през деня. Най-обичах, когато някой казваше: "Уау, колко хубаво коремче имаш". Гордеех се, че точно аз съм вътре.
И така, докато един ден вече не ми стана прекалено тясно и не чух глас, който ми подсказа, че е време да се запознаем. Какво ли име ми бяхте избрали?
Всъщност името нямаше такова значение пред това, че ще видя лицето ти. И най-накрая ми се случи. О, ти беше по-хубава и мила от всичко, което съм си представялo.
Здравей, мамо! Обичам те! Благодаря ти, че ми даде живот!
Коментари (0)
Вашият коментар