Мило бебе, ти плени сърцето ми

Бременна съм! Най-накрая се случи. Още го помня като бял ден. Две чертички се появиха пред мен от един малък тест.

Реших да проверя два пъти. Вторият показа същото. Бременна съм! Най-накрая! Сърцето ми започна да бие лудо, а главата ми да се върти. Стомахът ми се сви – едновременно от щастие, защото знаех, че вече те има в корема ми, и от притеснение – дали ще се справя?

Бях напрегната, развълнувана и уплашена в един и същи момент. Това наистина ли ми се случваше? Мечтата ми реалност ли е? Години наред се подготвях за този ден и най-после се случи. Ще ставам майка!

Знаех малко за това, че предстоящите девет месеца ще бъдат най-емоционалните и преобразяващи живота ми. Всички месеци, в които те усещах в коремчето си, бих определила като най-вълнуващото приключение в живота си.

Тези девет месеца минаха неусетно, а за това време аз трябваше да разбера какво се крие зад красивата дума „мама“. Трябваше да се подготвя, за да бъда най-добрата майка за теб, бебе мое. Научих най-много, когато вече те държах в ръцете си. Тогава, когато ми подадоха най-изящното малко създание в болницата. Хванах те в ръце, а ти правеше най-сладките физиономии. Още в същия миг разбрах, че съм готова на всичко за теб – че те обичам повече от себе си.

Искам да ти кажа толкова много сега, когато вече не си бебе, но има някои неща, които никога няма да изрека:

Плакала съм заради теб. Но от щастие – когато видях положителния тест за бременност и когато чух „Честито! Вече сте майка.“

Не съм си хапвала понякога. Когато те виждах как гледаш някоя хапка с големите си очи и сладко се облизваш с малкото си езиче пред мен, просто не можех да изям последната хапка. Знаех, че ще съм по-щастлива, когато твоето коремче е пълно.

Болеше ме. Болеше ме когато дърпаше косата ми с малките си пръстчета. А също, когато ме хапеше, докато те кърмех. Болеше, когато усетих първите контракции. Но аз обичам тази болка, защото имам теб.

Беше ме страх много. Беше ме страх, когато не риташ в коремчето ми в обичайното време. А след като се роди, започнах да се страхувам да не паднеш, да те оставя замалко на грижите на друг, да видя първите ти стъпки.

Гледала съм те, докато спиш. Гледала съм те до късно през нощта. А в първите дни, когато се прибрахме у дома, аз постоянно проверявах дали дишаш.

Носила съм те много повече от девет месеца. Носих те, докато чистя, а ти имаше нужда от мен. Докато те учих да ядеш с лъжичка. Да, ръцете ми на моменти бяха много уморени, но винаги те държах в тях.

Днес вече не е нужно да те нося в ръце, нито в корема си. Но те нося на друго място – ти си цялото ми сърце.