Защо да не изпадате в паника, когато детето падне

Падането е един от най-големите страхове на майката, която е родител за първи път. Може би сте забелязали как в парка или на игралната площадка жените с деца се делят на два типа.

Такива, които изпадат в паника и започват да успокояват детето, когато падне и други, които изглеждат някак по-спокойни и уравновесени и казват само: "Няма нищо! Хайде, ставай". Вторият вариант би изглеждал садистичен в очите на жената с първо дете. Дори би осъдила тази постъпка. Само, докато не бъде и тя в същата позиция - с второ дете.

Голяма част от родителите на второ дете преосмислят реакцията си по време на безобидно падане на детето. Така е, защото са разбрали, че викането и паниката стряскат още повече самото дете. Неслучайно е казано, че опитът учи.

Обяснението за това е чисто психологическо. Когато детето ви падне по време на игра, то очаква да види как ще реагирате самата вие. На ранна възраст малчуганите все още не умеят да преценят кое е сериозно нараняване и кое не. В повечето случаи, в които те плачат и викат, го правят, защото виждат паника в очите на родителя. Това алармира малкия им мозък, че нещо наистина не е наред и трябва да има сълзи.

Чудите ли се защо обратно на това има някои деца, които падат и стават, без да кажат думичка? Това са рожбите именно на родители, които запазват самообладание и не изпадат в паника. Най-често те отговарят с "няма нищо", "нищо сериозно не е станало" и "мина вече". Така детето на подсъзнателно ниво приема нещата по-спокойно, защото наум си казва "щом мама е спокойна, значи нищо не е станало". И продължават да играят.

Най-правилната реакция при безобидно нараняване е да останете спокойна. Колкото и да ви е трудно, когато сте родител за първи път. В такъв момент е повече от сигурно, че и на самата вас ви се плаче и може би усещате болката и по своето тяло. Но просто бъдете спокойна, ако искате и детето ви да не се стресира.

Разбира се, това не се отнася за случай, в който детето се нарани по-сериозно. Тогава и самата вие инстинсктивно ще потърсите помощ и дори не е нужно да се дава като съвет. Опитайте се да различавате безобидното нараняване и не пазете на всяка цена рожбата си от всякакви малки "злополуки" на детската площадка. Колкото и да е малко детето, урокът да се научи да става само, ще му бъде от полза и занапред в живота.