Любовно писмо до моето малко момиченце

Скъпа дъще, ти се роди някъде между пеперудите в стомаха на първата ни среща с татко ти и думите "Ще се омъжиш ли за мен?"

Роди се първо като блян, олицетворил се в две чертички,  които се превърнаха в най-сладките крачета. Точно когато си мислихме, че повече от това не можем да обичаме, твоята беззъба усмивка събуди пеперудите в стомаха. От мечтите ни се роди ти. От молитвите ни, от вярата и от надеждата ни - ти, нашата дъщеря.

Точица - толкова беше голяма, когато разбрахме, че си в корема ми. Беше в сърцата ни отдавна, просто чакаше точния момент да се появиш. Не очаквах да видя двете чертички, защото винаги е била само една и сълзите са били повече.

И точно тогава се случи - две чертички, сълзи от радост, пулс и приключението започна. 9 месеца не стигнаха, за да се подготви сърцето ми за толкова любов, страхове, емоции и нови вълнения, на които не подозирах, че съм способна. От точица до човече - всичко си заслужава. Всяка болка и неразположение до момента, в който си казахме първото "здравей". Беше толкова мъничка и топла.

Знам. Един ден няма да си вече бебе, но дотогава и винаги, когато можем, ще сме до теб. Аз и баща ти. Ние.

Един ден ще пораснеш, но сега си все още бебе и ухаеш на такова. Толкова си миниатюрна, беззащитна и наша. Ще те нося на ръце, докато мога.

Един ден ще си толкова голяма, че ние с баща ти ще изглеждаме малки в очите ти. Целият свят ще искаш да покориш. И ще поемеш по свой път.

Един ден ще имаш своите радости и тревоги. И ще ти се струват най-големите. Но аз ще съм до теб, за да те прегърна. Да ти бъда упора. За да съм твоето вкъщи.

Но дотогава...ще заспиваш върху мен. Ще се отзовавам на всеки твой плач, за да знаеш, че мама винаги ще е до теб. За да знаеш, че си в безопасност.

Ще целувам бузките, краченцата и ръчичките, докато се смееш с беззъбата си усмивка. Ще слушам бебешките ти звуци - любимата ми мелодия. Ще се гордея с всяко малко постижение, с всяка твоя крачка напред. Ще ставам нощем, колкото пъти ме повикаш.

Ще се радвам на момичето, което първо получава целувка от моя любим мъж, след като се прибере от работа. Твоят татко. После съм аз. Винаги си първо ти. За нас винаги ще бъдеш първо ти. А след това всичко останало!

Чиниите в мивката, дрехите в коша за пране, прахосмукачката и всичко вкъщи може да почака. Ти ни научи на търпение. На благодарност дори към хаоса, защото си е наш. Ти ни научи на любов. Ти си нашият смисъл. Ти си нашето всичко! Ние създадохме теб, но всъщност ти създаде нас.