Пренаселеното легло на мама и тате

Пандемията засили чувството на несигурност у децата

Kато майка на близнаци проблемът със среднощното пристигане на деца в родителското легло ми е до болка познат. Посветила съм му доста време, четене на специализирана литература и личен изследователски опит, започващ от пълно приемане, че това е нормално, и стигащ до твърда решителност, че ще му сложа край веднъж завинаги след дълго изтощително недоспиване.

Е, нищо такова не се случи. Когато някой започваше да реве, просто го прибирах в нашата спалня, за да не събуди другия. С порастването им те започнаха сами да си идват, но далеч по-рядко. Даже имаше цели месеци без внезапни среднощни посещения до момента, в който не започна пандемията миналата година и училището им затвори. Изведнъж, като по команда, отново и двамата взеха да се редуват в нашето легло с оплаквания, че са сънували нещо лошо и ги е страх. Стигна се до моменти, в които пристигаха заедно и аз или баща им трябваше да се изнесем на дивана в хола. Колкото да си мислех, че това е нормално, в един момент започнах да се притеснявам дали няма проблем с тяхната самостоятелност. Все пак вече са на 7 години. Споделих своето притеснение със съседката си, но макар да е учителка и майка на две деца, нямаше еднозначен отговор. В тяхното семейство се случвало същото, а и доста родители на нейни възпитаници съобщавали за такъв проблем.

Hаскоро и Би Би Си се опита да потърси отговор дали е нормално да се допускат децата в родителското легло, след като вече успешно са били отделени в собствените си стаи. Журналистите на британската медия бяха проучили доста голяма част от световния опит по въпроса и правени изследвания, за да установят, че спането в различни стаи е относително ново “подобрение”, към което се е насочила западната цивилизация. И то основно се дължи на желанието на претоварените от работа родители да си осигурят повече и по-добър сън.

В САЩ и Великобритания например се препоръчва на родителите да спят в една стая с бебето си поне през първите шест месеца от датата на раждането, за да могат да го наблюдават да не се задави или задуши. В много азиатски и африкански страни обаче децата не само споделят стая с мама и тате, а и легло, и то до късна възраст.

Проучване от 2016 г. показва, че това се случва при около 70% от семействата в Индия и Индонезия и при над 80 на сто в Шри Ланка и Виетнам. И бедността не е единствената причина, каквато е популярната теза сред западните държави, а отново става въпрос за културни различия.

Индийската лекарка Дембита Дута, която е родителски консултант в Бангалор, казва, че спането в едно легло с малки деца е силна утвърдена традиция в нейната страна дори в заможни фамилии, в които всеки член на семейството има собствена стая. Нейната собствена дъщеря също е имала разтегателно легло до 7-годишна възраст в тяхната спалня. “Дори след като спрях да я кърмя, тя се радваше да прекарва в една стая с нас”, обяснява Дута.

Тя приема това за напълно нормално за разлика от много жени в западните държави, които дори се принуждават да посещават специални курсове, за да разберат как да научат бебетата си да спят правилно. Обикновено в тях се преподава, че изнасянето на новороденото от спалнята на родителите е полезно и за двете страни и е добре да се случи още в момента, в който отпадне нощното хранене. Дори да е съпътствано с рев, това е част от пътя към самостоятелност на детето.

Доктор Дута обаче смята, че такова “възпитание в независимост” не е добро, тъй като е необходимо постепенно то да получава вяра в себе си, а е ясно, че рано или късно ще се откъснат от вас.

В Япония, където бебетата също прекарват нощите си в семейното легло, е установено, че те спят много по-малко от връстниците си в западните държави. Учените все още не са категорични дали това се дължи на факта, че родителите им искат да прекарват повече време с тях вечер, или че просто си пречат и затова скъсяват времето за сън. Дори да се окаже второто, малко е вероятно японците да се откажат от споделянето на легло със своите наследници, тъй като съществува разбиране, че те са част от техните тела. Затова те не смятат нощния допир с бебето за тежест, а за нормална и полезна практика, която укрепва връзката дете-родител и дава шанс за истинска близост поне по време на сън.

Куми Курода от Японския център за когнитивна психология обяснява, че близостта с телата на мама и тате е много важна. А тя се прекъсва все по-често заради навлизането на различни модерни колички, люлеещи се кошчета и всевъзможни играчки за бързо заспиване, които заменят традиционното държане на ръце и гушкане.

Биологията на бебетата не се е променила много от стотици или хиляди години, казва Хелън Бол, професор по антропология в университета в Дърам. Според нея това ново отношение към тях наред с други неща са породили мита, че те не трябва да се събуждат през нощта. Освен това някои проучвания са показали, че нарушенията на съня в ранните етапи на майчинството имат връзка със следродилната депресия. Затова професор Бол смята, че опитът да се “поправи” сънят на детето е усилие да се реши грешен проблем. “Родителите, които имат депресия, страдат много повече от прекъсвания на съня, отколкото тези, които нямат. “Трябва да поправим не детето, а това, което е в главата на родителите. Да ги подкрепим, да им помогнем да започнат да възприемат ситуацията по различен начин”, обяснява тя. По думите ѝ е нормално между различните култури да съществуват разногласия относно това как да се отглеждат деца и дори не всички на Запад са съгласни, че бебето трябва да спи в друга стая. При проучване в Италия някои родители наричат този подход насилие. Освен това семействата се изправят пред различни обстоятелства. За някои нощта е единствената възможност да бъдат с детето си, да го прегърнат, да чуят как бие сърцето му и е глупаво да робуват на предразсъдъци, че то ги манипулира, когато идва посред нощ и да се отказват от нея.

Трикове за задържане на малчугани в техните спални

Ако детето ви не може да заспива без вашето присъствие, бавно се оттеглете от уравнението. Вместо да лежите в леглото си заедно, седнете до него в стаята му, докато заспи. След няколко дни постепенно преместете стола си по-близо до вратата, а след това в коридора”, съветва консултантът по детски сън Дана Облеман.

Бъдете насърчителни. Давайте му цветен стикер, когато се справи с оставането в своето легло. Превърнете в приключение напускането на вашата спалня, ако често преди това сте я споделяли с него. Например купете му спален чувал и представете “изхвърлянето” му на пода като отиване на къмпинг. Така ще е близко до вас, но няма да ви пречи да спите. Ако се чувства неудобно на пода, му предложете да отиде в своето легло с обяснението, че то е направено специално за него и там го чакат любимите му играчки.

Някои родители държат и надуваем дюшек в спалнята си, на който да легне детето, ако дойде през нощта. Други закачат камбана на дръжката на вратата си с обяснението, че тя звъни, за да ги подсети, че някой е объркал своето легло и трябва да се върне в него. Трети пък окачват детски часовник с уговорка, че докато малката стрелка не достигне до 7 или до част от картинката на циферблата, която съвпада с този час, никой не трябва да става, защото навън е тъмно и денят още не е започнал.