В някакъв момент от живота вероятно сте оставали с въпроса “Защо?”. Защо всичко това трябва да се случва на мен? Защо отново трябва да минавам през нещо такова? Защо събитията не се случват така, както ми се иска? И всъщност е напълно нормално да си задавате тези въпроси.
Каквото и да ви е казвано, е добре да се молите и да питате Бог защо ви е поставил в повтаряща се ситуация. Нима не научихте урока вече?
Това, което не е добре обаче, е да се вглъбявате прекалено много в тези питания. Не е хубаво постоянно да си напомняте за “трагедията”, която ви се е случила. За да имате надежда, първо трябва да пуснете случилото се от главата си. Да имате надежда означава да сте провели разговор с мира в себе си и да сте му позволили да се настани във вас.
Има толкова много комфорт и красота във вярата, че може да помолите за нещо и да ви се върне още по-хубаво от онова, което вече сте загубили. Вероятно ви боли в момента и сигурно всичко, което искате, е да получите отговори. Но докато сте задълбани непрестанно в това да получите отговори, ще възникват все повече и повече въпроси. Вярно е, че понякога е трудно да имаш вяра.Особено когато се усещаш като ударен в стената. Но запомнете, че съдбата ни взима нещо, за да ни даде по-добро. Може би онова, което загубихте, щеше да пречи на развитието ви и на това да се превърнете в човека, който ви е отредено да бъдете в този живот.
Понякога е хубаво да благодарим за онова, което ни се отнема. Понякога е хубаво да имаме вяра въпреки всичко. Дори в бездната на най-голямата тъга и отчаяние. Бог чува сълзите и зова за помощ на всеки човек. Чува молитвите. Понякога е хубаво да си припомним, че след най-голямата буря изгрява най-яркото слънце.
Коментари (0)
Вашият коментар